KОНТРАСТИ…преди Изгрев, или ПО Изгрев в Планината, при Истинските хора – неподправени, сурови, всеки със своят кръст и своята Неволя гони. И своя Път следва и своята тегоба… и пак намира, търси или чака, и пак надеждата го следва и пак енергия и сила черпи и така Во Век и Веков… Типченица… Село в Стара планина… Късно стигане, петък вечер… Обичайни ракии, салати… но опитай да го видиш рано сутрин… На Изгрев… Или преди Изгрев.. Да попиеш Истината, горчивата… Да видиш, това което хората виждат всеки ден и не забелязват/или забелязват/… ВСЕКИ ДЕН… Да се разходиш из уличките сам…

Там където, даже кучетата нямат сили да те залаят като хората…

там, където се чувстваш като у дома си, и не точно. Хем удобно и уютно, хем различно. Хем подредено и боядисано, хем не точно… Хем жизнерадостно, ама и много тъжно – КОНТРАСТИ…

По изгрев ходих и си поревах… Два метра мъж, в разцвета на силите си и слязох на Земята… Малко село на Майната си, на Трудното… Хората ставаха, аз още не лягам… Личи си коя къща някой поддържа… Личи си колко труд всяко нещо струва… Не пари, не ПЕТ ПРОБИТИ ЛЕВА, а ТРУД!!! И рева и ми е тъжно… А на хорицата не…, даже напротив имат енергия и се шегуват в седем на кафето, на пътя.., всеки преди да поеме по своя КЪР… Мамка Му не разбирам…