Posted at 04 Dec, 10:22h
in BARpoetry
Рея се
Осезаемо, като зимното слънце,
галиш лицето ми ти със ръцете си,
като с лъчи
Неразгадаемо, като чувствата ми и мислите ми,
е устата ми защо мълчи
Подлудяващо далече си
Искам да те отвлека във душата си
В бездната на самотата си
Двамата с теб ще преодолеем телата си
Истински, голи и чисти,
каквито само в мечтите си
сме успявали да бъдем
Необмислени
Непредубедени
Родени в един и същи миг
Съвършени
Заедно
В един и същи сън

Бранимир Стойков
МузикантMusic Teacher at Street Art and Inventor at BGz